хвърчали

Речник на българския език

1. хвърчали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

хвърчали е производна форма на хвърча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. хвърчали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

хвърчали е производна форма на хвърча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. хвърчали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

хвърчали е производна форма на хвърча (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. хвърчали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

хвърчали е производна форма на хвърча (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).