хвърчах

Речник на българския език

1. хвърчах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

хвърчах е производна форма на хвърча (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. хвърчах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

хвърчах е производна форма на хвърча (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).