хвърчи

Речник на българския език

1. хвърчи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

хвърчи е производна форма на хвърча (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. хвърчи — повелително наклонение, ед. ч.

хвърчи е производна форма на хвърча (повелително наклонение, ед. ч.).