хвърчаха

Речник на българския език

1. хвърчаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

хвърчаха е производна форма на хвърча (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. хвърчаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

хвърчаха е производна форма на хвърча (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).