хвърчал

Речник на българския език

1. хвърчал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

хвърчал е производна форма на хвърча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. хвърчал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

хвърчал е производна форма на хвърча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. хвърчал — мин. деят. св. прич. м. р.

хвърчал е производна форма на хвърча (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. хвърчал — мин. деят. несв. прич. м. р.

хвърчал е производна форма на хвърча (мин. деят. несв. прич. м. р.).