хвърчало

Речник на българския език

1. хвърчало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

хвърчало е производна форма на хвърча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. хвърчало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

хвърчало е производна форма на хвърча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. хвърчало — мин. деят. св. прич. ср. р.

хвърчало е производна форма на хвърча (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. хвърчало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

хвърчало е производна форма на хвърча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).