хвърчало е

Речник на българския език

1. хвърчало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

хвърчало е е производна форма на хвърча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. хвърчало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

хвърчало е е производна форма на хвърча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. хвърчало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

хвърчало е е производна форма на хвърча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).