хвърчахте

Речник на българския език

1. хвърчахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

хвърчахте е производна форма на хвърча (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. хвърчахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

хвърчахте е производна форма на хвърча (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).