хвърчала

Речник на българския език

1. хвърчала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

хвърчала е производна форма на хвърча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. хвърчала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

хвърчала е производна форма на хвърча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. хвърчала — мин. деят. св. прич. ж. р.

хвърчала е производна форма на хвърча (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. хвърчала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

хвърчала е производна форма на хвърча (мин. деят. несв. прич. ж. р.).