туптя

Речник на българския език

туптя̀ непреходен глагол от несвършен вид (тип 177ii) редактиране

Значение

туптѝш, мин. св. туптя̀х, мин. прич. туптя̀л, несв. За кръвоносен съд, сърце — пулсирам, бия.

Грешни изписвания (4)

  • топтйа
  • топтйъ
  • туптйа
  • туптйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице туп-тя туп-тим
2 лице туп-тиш туп-ти-те
3 лице туп-ти туп-тят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице туп-тях туп-тях-ме
2 лице туп-тя туп-тях-те
3 лице туп-тя туп-тя-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице туп-тях туп-тях-ме
2 лице туп-те-ше туп-тях-те
3 лице туп-те-ше туп-тя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице туптял съм туптяла съм туптяло съм туптели сме
2 лице туптял си туптяла си туптяло си туптели сте
3 лице туптял е туптяла е туптяло е туптели са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях туптял бях туптяла бях туптяло бяхме туптели
2 лице беше туптял беше туптяла беше туптяло бяхте туптели
3 лице беше туптял беше туптяла беше туптяло бяха туптели
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще туптя ще туптим
2 лице ще туптиш ще туптите
3 лице ще тупти ще туптят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм туптял ще съм туптяла ще съм туптяло ще сме туптели
2 лице ще си туптял ще си туптяла ще си туптяло ще сте туптели
3 лице ще е туптял ще е туптяла ще е туптяло ще са туптели
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да туптя щяхме да туптим
2 лице щеше да туптиш щяхте да туптите
3 лице щеше да тупти щяха да туптят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм туптял щях да съм туптяла щях да съм туптяло щяхме да сме туптели
2 лице щеше да си туптял щеше да си туптяла щеше да си туптяло щяхте да сте туптели
3 лице щеше да е туптял щеше да е туптяла щеше да е туптяло щяха да са туптели
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице туптял съм туптяла съм туптяло съм туптели сме
2 лице туптял си туптяла си туптяло си туптели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице туптял съм туптяла съм туптяло съм туптели сме
2 лице туптял си туптяла си туптяло си туптели сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм туптял била съм туптяла било съм туптяло били сме туптели
2 лице бил си туптял била си туптяла било си туптяло били сте туптели
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да туптя щяла съм да туптя щяло съм да туптя щели сме да туптим
2 лице щял си да туптиш щяла си да туптиш щяло си да туптиш щели сте да туптите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм туптял щяла съм да съм туптяла щяло съм да съм туптяло щели сме да сме туптели
2 лице щял си да си туптял щяла си да си туптяла щяло си да си туптяло щели сте да сте туптели
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих туптял бих туптяла бих туптяло бихме туптели
2 лице би туптял би туптяла би туптяло бихте туптели
3 лице би туптял би туптяла би туптяло биха туптели
Повелително наклонение
единствено число множествено число
туп-ти туп-те-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род туп-тял
непълен член туп-те-лия
пълен член туп-те-ли-ят
женски род туп-тя-ла
членувано туп-тя-ла-та
среден род туп-тя-ло
членувано туп-тя-ло-то
множествено число туп-те-ли
членувано туп-те-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род туп-тял
женски род туп-тя-ла
среден род туп-тя-ло
множествено число туп-те-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род туп-тящ
непълен член туп-тя-щия
пълен член туп-тя-щи-ят
женски род туп-тя-ща
членувано туп-тя-ща-та
среден род туп-тя-що
членувано туп-тя-що-то
множествено число туп-тя-щи
членувано туп-тя-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

туп-тей-ки