туптяло е

Речник на българския език

1. туптяло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

туптяло е е производна форма на туптя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. туптяло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

туптяло е е производна форма на туптя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. туптяло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

туптяло е е производна форма на туптя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).