туптял

Речник на българския език

1. туптял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

туптял е производна форма на туптя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. туптял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

туптял е производна форма на туптя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. туптял — мин. деят. св. прич. м. р.

туптял е производна форма на туптя (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. туптял — мин. деят. несв. прич. м. р.

туптял е производна форма на туптя (мин. деят. несв. прич. м. р.).