туптели

Речник на българския език

1. туптели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

туптели е производна форма на туптя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. туптели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

туптели е производна форма на туптя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. туптели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

туптели е производна форма на туптя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. туптели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

туптели е производна форма на туптя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).