тупти

Речник на българския език

1. тупти — сег. вр., 3 л., ед. ч.

тупти е производна форма на туптя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. тупти — повелително наклонение, ед. ч.

тупти е производна форма на туптя (повелително наклонение, ед. ч.).