туптяло

Речник на българския език

1. туптяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

туптяло е производна форма на туптя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. туптяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

туптяло е производна форма на туптя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. туптяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

туптяло е производна форма на туптя (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. туптяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

туптяло е производна форма на туптя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).