туптеше

Речник на българския език

1. туптеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

туптеше е производна форма на туптя (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. туптеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

туптеше е производна форма на туптя (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).