туптяха

Речник на българския език

1. туптяха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

туптяха е производна форма на туптя (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. туптяха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

туптяха е производна форма на туптя (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).