туптяхте

Речник на българския език

1. туптяхте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

туптяхте е производна форма на туптя (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. туптяхте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

туптяхте е производна форма на туптя (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).