съвпадна

Речник на българския език

съвпа̀дна преходен глагол от свършен вид (тип 152tt) редактиране

Значение

съвпа̀днеш, мин. св. съвпа̀днах, мин. прич. съвпа̀днал, св.вж. съвпадам.

Грешни изписвания (3)

  • савпадна
  • савпаднъ
  • съвпаднъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице съв-пад-на съв-пад-нем
2 лице съв-пад-неш съв-пад-не-те
3 лице съв-пад-не съв-пад-нат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице съв-пад-нах съв-пад-нах-ме
2 лице съв-пад-на съв-пад-нах-те
3 лице съв-пад-на съв-пад-на-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице съв-пад-нех съв-пад-нех-ме
2 лице съв-пад-не-ше съв-пад-нех-те
3 лице съв-пад-не-ше съв-пад-не-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице съвпаднал съм съвпаднала съм съвпаднало съм съвпаднали сме
2 лице съвпаднал си съвпаднала си съвпаднало си съвпаднали сте
3 лице съвпаднал е съвпаднала е съвпаднало е съвпаднали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях съвпаднал бях съвпаднала бях съвпаднало бяхме съвпаднали
2 лице беше съвпаднал беше съвпаднала беше съвпаднало бяхте съвпаднали
3 лице беше съвпаднал беше съвпаднала беше съвпаднало бяха съвпаднали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще съвпадна ще съвпаднем
2 лице ще съвпаднеш ще съвпаднете
3 лице ще съвпадне ще съвпаднат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм съвпаднал ще съм съвпаднала ще съм съвпаднало ще сме съвпаднали
2 лице ще си съвпаднал ще си съвпаднала ще си съвпаднало ще сте съвпаднали
3 лице ще е съвпаднал ще е съвпаднала ще е съвпаднало ще са съвпаднали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да съвпадна щяхме да съвпаднем
2 лице щеше да съвпаднеш щяхте да съвпаднете
3 лице щеше да съвпадне щяха да съвпаднат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм съвпаднал щях да съм съвпаднала щях да съм съвпаднало щяхме да сме съвпаднали
2 лице щеше да си съвпаднал щеше да си съвпаднала щеше да си съвпаднало щяхте да сте съвпаднали
3 лице щеше да е съвпаднал щеше да е съвпаднала щеше да е съвпаднало щяха да са съвпаднали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице съвпаднел съм съвпаднела съм съвпаднело съм съвпаднели сме
2 лице съвпаднел си съвпаднела си съвпаднело си съвпаднели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице съвпаднал съм съвпаднала съм съвпаднало съм съвпаднали сме
2 лице съвпаднал си съвпаднала си съвпаднало си съвпаднали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм съвпаднал била съм съвпаднала било съм съвпаднало били сме съвпаднали
2 лице бил си съвпаднал била си съвпаднала било си съвпаднало били сте съвпаднали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съвпадна щяла съм да съвпадна щяло съм да съвпадна щели сме да съвпаднем
2 лице щял си да съвпаднеш щяла си да съвпаднеш щяло си да съвпаднеш щели сте да съвпаднете
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм съвпаднал щяла съм да съм съвпаднала щяло съм да съм съвпаднало щели сме да сме съвпаднали
2 лице щял си да си съвпаднал щяла си да си съвпаднала щяло си да си съвпаднало щели сте да сте съвпаднали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих съвпаднал бих съвпаднала бих съвпаднало бихме съвпаднали
2 лице би съвпаднал би съвпаднала би съвпаднало бихте съвпаднали
3 лице би съвпаднал би съвпаднала би съвпаднало биха съвпаднали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
съв-пад-ни съв-пад-не-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род съв-пад-нат
непълен член съв-пад-на-тия
пълен член съв-пад-на-ти-ят
женски род съв-пад-на-та
членувано съв-пад-на-та-та
среден род съв-пад-на-то
членувано съв-пад-на-то-то
множествено число съв-пад-на-ти
членувано съв-пад-на-ти-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род съв-пад-нал
непълен член съв-пад-на-лия
пълен член съв-пад-на-ли-ят
женски род съв-пад-на-ла
членувано съв-пад-на-ла-та
среден род съв-пад-на-ло
членувано съв-пад-на-ло-то
множествено число съв-пад-на-ли
членувано съв-пад-на-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род съв-пад-нел
женски род съв-пад-не-ла
среден род съв-пад-не-ло
множествено число съв-пад-не-ли