съвпаднат

Речник на българския език

1. съвпаднат — сег. вр., 3 л., мн. ч.

съвпаднат е производна форма на съвпадна (сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. съвпаднат — мин. страд. прич. м. р.

съвпаднат е производна форма на съвпадна (мин. страд. прич. м. р.).