съвпаднал си

Речник на българския език

1. съвпаднал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

съвпаднал си е производна форма на съвпадна (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. съвпаднал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

съвпаднал си е производна форма на съвпадна (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).