бил съвпаднал

Речник на българския език

1. бил съвпаднал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил съвпаднал е производна форма на съвпадна (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).