съвпаднало

Речник на българския език

1. съвпаднало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

съвпаднало е производна форма на съвпадна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. съвпаднало — мин. деят. св. прич. ср. р.

съвпаднало е производна форма на съвпадна (мин. деят. св. прич. ср. р.).