съвпаднала

Речник на българския език

1. съвпаднала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

съвпаднала е производна форма на съвпадна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. съвпаднала — мин. деят. св. прич. ж. р.

съвпаднала е производна форма на съвпадна (мин. деят. св. прич. ж. р.).