съвпаднал

Речник на българския език

1. съвпаднал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съвпаднал е производна форма на съвпадна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. съвпаднал — мин. деят. св. прич. м. р.

съвпаднал е производна форма на съвпадна (мин. деят. св. прич. м. р.).