съвпаднел

Речник на българския език

1. съвпаднел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съвпаднел е производна форма на съвпадна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. съвпаднел — мин. деят. несв. прич. м. р.

съвпаднел е производна форма на съвпадна (мин. деят. несв. прич. м. р.).