съвпаднал е

Речник на българския език

1. съвпаднал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съвпаднал е е производна форма на съвпадна (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. съвпаднал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съвпаднал е е производна форма на съвпадна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).