съвкупя се

Речник на българския език

съвкупя̀ се непреходен глагол от свършен вид (тип 174it) редактиране

Значение

съвкупѝш се, мин. св. съвкупѝх се, мин. прич. съвкупѝл се, св.вж. съвкупявам се.

Грешни изписвания (7)

  • савкопя се
  • савкупя се
  • сафкопя се
  • сафкупя се
  • съвкопя се
  • съфкопя се
  • съфкупя се

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице съв-ку-пя съв-ку-пим
2 лице съв-ку-пиш съв-ку-пи-те
3 лице съв-ку-пи съв-ку-пят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице съв-ку-пих съв-ку-пих-ме
2 лице съв-ку-пи съв-ку-пих-те
3 лице съв-ку-пи съв-ку-пи-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице съв-ку-пях съв-ку-пях-ме
2 лице съв-ку-пе-ше съв-ку-пях-те
3 лице съв-ку-пе-ше съв-ку-пя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице съвкупил съм съвкупила съм съвкупило съм съвкупили сме
2 лице съвкупил си съвкупила си съвкупило си съвкупили сте
3 лице съвкупил е съвкупила е съвкупило е съвкупили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях съвкупил бях съвкупила бях съвкупило бяхме съвкупили
2 лице беше съвкупил беше съвкупила беше съвкупило бяхте съвкупили
3 лице беше съвкупил беше съвкупила беше съвкупило бяха съвкупили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще съвкупя ще съвкупим
2 лице ще съвкупиш ще съвкупите
3 лице ще съвкупи ще съвкупят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм съвкупил ще съм съвкупила ще съм съвкупило ще сме съвкупили
2 лице ще си съвкупил ще си съвкупила ще си съвкупило ще сте съвкупили
3 лице ще е съвкупил ще е съвкупила ще е съвкупило ще са съвкупили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да съвкупя щяхме да съвкупим
2 лице щеше да съвкупиш щяхте да съвкупите
3 лице щеше да съвкупи щяха да съвкупят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм съвкупил щях да съм съвкупила щях да съм съвкупило щяхме да сме съвкупили
2 лице щеше да си съвкупил щеше да си съвкупила щеше да си съвкупило щяхте да сте съвкупили
3 лице щеше да е съвкупил щеше да е съвкупила щеше да е съвкупило щяха да са съвкупили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице съвкупял съм съвкупяла съм съвкупяло съм съвкупели сме
2 лице съвкупял си съвкупяла си съвкупяло си съвкупели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице съвкупил съм съвкупила съм съвкупило съм съвкупили сме
2 лице съвкупил си съвкупила си съвкупило си съвкупили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм съвкупил била съм съвкупила било съм съвкупило били сме съвкупили
2 лице бил си съвкупил била си съвкупила било си съвкупило били сте съвкупили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съвкупя щяла съм да съвкупя щяло съм да съвкупя щели сме да съвкупим
2 лице щял си да съвкупиш щяла си да съвкупиш щяло си да съвкупиш щели сте да съвкупите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм съвкупил щяла съм да съм съвкупила щяло съм да съм съвкупило щели сме да сме съвкупили
2 лице щял си да си съвкупил щяла си да си съвкупила щяло си да си съвкупило щели сте да сте съвкупили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих съвкупил бих съвкупила бих съвкупило бихме съвкупили
2 лице би съвкупил би съвкупила би съвкупило бихте съвкупили
3 лице би съвкупил би съвкупила би съвкупило биха съвкупили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
съв-ку-пи съв-ку-пе-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род съв-ку-пил
непълен член съв-ку-пи-лия
пълен член съв-ку-пи-ли-ят
женски род съв-ку-пи-ла
членувано съв-ку-пи-ла-та
среден род съв-ку-пи-ло
членувано съв-ку-пи-ло-то
множествено число съв-ку-пи-ли
членувано съв-ку-пи-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род съв-ку-пял
женски род съв-ку-пя-ла
среден род съв-ку-пя-ло
множествено число съв-ку-пе-ли