съвкупяло

Речник на българския език

1. съвкупяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

съвкупяло е производна форма на съвкупя се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. съвкупяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

съвкупяло е производна форма на съвкупя се (мин. деят. несв. прич. ср. р.).