съвкупило е

Речник на българския език

1. съвкупило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

съвкупило е е производна форма на съвкупя се (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. съвкупило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

съвкупило е е производна форма на съвкупя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).