бил съвкупил

Речник на българския език

1. бил съвкупил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил съвкупил е производна форма на съвкупя се (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).