било е съвкупило

Речник на българския език

1. било е съвкупило — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

било е съвкупило е производна форма на съвкупя се (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).