съвкупяло е

Речник на българския език

1. съвкупяло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

съвкупяло е е производна форма на съвкупя се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).