съвкупила

Речник на българския език

1. съвкупила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

съвкупила е производна форма на съвкупя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. съвкупила — мин. деят. св. прич. ж. р.

съвкупила е производна форма на съвкупя се (мин. деят. св. прич. ж. р.).