беше съвкупил

Речник на българския език

1. беше съвкупил — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

беше съвкупил е производна форма на съвкупя се (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. беше съвкупил — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

беше съвкупил е производна форма на съвкупя се (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).