съвкупяла

Речник на българския език

1. съвкупяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

съвкупяла е производна форма на съвкупя се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. съвкупяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

съвкупяла е производна форма на съвкупя се (мин. деят. несв. прич. ж. р.).