съвкупило си

Речник на българския език

1. съвкупило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

съвкупило си е производна форма на съвкупя се (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. съвкупило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

съвкупило си е производна форма на съвкупя се (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).