разчленя

Речник на българския език

разчленя̀ преходен глагол от свършен вид (тип 174tt) редактиране

Значение

разчлениш, мин. св. разчлених, мин. прич. разчленил, св.вж. разчленявам.

Грешни изписвания (8)

  • разчленйа
  • разчленйъ
  • разчлинйа
  • разчлинйъ
  • ръзчленйа
  • ръзчленйъ
  • ръзчлинйа
  • ръзчлинйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице раз-ч-ле-ня раз-ч-ле-ним
2 лице раз-ч-ле-ниш раз-ч-ле-ни-те
3 лице раз-ч-ле-ни раз-ч-ле-нят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице раз-ч-ле-них раз-ч-ле-них-ме
2 лице раз-ч-ле-ни раз-ч-ле-них-те
3 лице раз-ч-ле-ни раз-ч-ле-ни-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице раз-ч-ле-нях раз-ч-ле-нях-ме
2 лице раз-ч-ле-не-ше раз-ч-ле-нях-те
3 лице раз-ч-ле-не-ше раз-ч-ле-ня-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разчленил съм разчленила съм разчленило съм разчленили сме
2 лице разчленил си разчленила си разчленило си разчленили сте
3 лице разчленил е разчленила е разчленило е разчленили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях разчленил бях разчленила бях разчленило бяхме разчленили
2 лице беше разчленил беше разчленила беше разчленило бяхте разчленили
3 лице беше разчленил беше разчленила беше разчленило бяха разчленили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще разчленя ще разчленим
2 лице ще разчлениш ще разчлените
3 лице ще разчлени ще разчленят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм разчленил ще съм разчленила ще съм разчленило ще сме разчленили
2 лице ще си разчленил ще си разчленила ще си разчленило ще сте разчленили
3 лице ще е разчленил ще е разчленила ще е разчленило ще са разчленили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да разчленя щяхме да разчленим
2 лице щеше да разчлениш щяхте да разчлените
3 лице щеше да разчлени щяха да разчленят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм разчленил щях да съм разчленила щях да съм разчленило щяхме да сме разчленили
2 лице щеше да си разчленил щеше да си разчленила щеше да си разчленило щяхте да сте разчленили
3 лице щеше да е разчленил щеше да е разчленила щеше да е разчленило щяха да са разчленили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разчленял съм разчленяла съм разчленяло съм разчленели сме
2 лице разчленял си разчленяла си разчленяло си разчленели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разчленил съм разчленила съм разчленило съм разчленили сме
2 лице разчленил си разчленила си разчленило си разчленили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм разчленил била съм разчленила било съм разчленило били сме разчленили
2 лице бил си разчленил била си разчленила било си разчленило били сте разчленили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да разчленя щяла съм да разчленя щяло съм да разчленя щели сме да разчленим
2 лице щял си да разчлениш щяла си да разчлениш щяло си да разчлениш щели сте да разчлените
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм разчленил щяла съм да съм разчленила щяло съм да съм разчленило щели сме да сме разчленили
2 лице щял си да си разчленил щяла си да си разчленила щяло си да си разчленило щели сте да сте разчленили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих разчленил бих разчленила бих разчленило бихме разчленили
2 лице би разчленил би разчленила би разчленило бихте разчленили
3 лице би разчленил би разчленила би разчленило биха разчленили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
раз-ч-ле-ни раз-ч-ле-не-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род раз-ч-ле-нен
непълен член раз-ч-ле-не-ния
пълен член раз-ч-ле-не-ни-ят
женски род раз-ч-ле-не-на
членувано раз-ч-ле-не-на-та
среден род раз-ч-ле-не-но
членувано раз-ч-ле-не-но-то
множествено число раз-ч-ле-не-ни
членувано раз-ч-ле-не-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-ч-ле-нил
непълен член раз-ч-ле-ни-лия
пълен член раз-ч-ле-ни-ли-ят
женски род раз-ч-ле-ни-ла
членувано раз-ч-ле-ни-ла-та
среден род раз-ч-ле-ни-ло
членувано раз-ч-ле-ни-ло-то
множествено число раз-ч-ле-ни-ли
членувано раз-ч-ле-ни-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-ч-ле-нял
женски род раз-ч-ле-ня-ла
среден род раз-ч-ле-ня-ло
множествено число раз-ч-ле-не-ли