разчленяло

Речник на българския език

1. разчленяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разчленяло е производна форма на разчленя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разчленяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разчленяло е производна форма на разчленя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).