разчленен

Речник на българския език

1. разчленѐн прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • разчлинен
  • ръзчленен
  • ръзчлинен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. раз-ч-ле-нен
непълен член раз-ч-ле-не-ния
пълен член раз-ч-ле-не-ни-ят
ж. р. раз-ч-ле-не-на
членувано раз-ч-ле-не-на-та
ср. р. раз-ч-ле-не-но
членувано раз-ч-ле-не-но-то
мн. ч. раз-ч-ле-не-ни
членувано раз-ч-ле-не-ни-те

2. разчленен — мин. страд. прич. м. р.

разчленен е производна форма на разчленя (мин. страд. прич. м. р.).