разчленено

Речник на българския език

1. разчленѐно наречие (тип 188) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • разчленену
  • разчлинено
  • разчлинену
  • ръзчленено
  • ръзчленену
  • ръзчлинено
  • ръзчлинену

2. разчленено — ср. р.

разчленено е производна форма на разчленен (ср. р.).

3. разчленено — мин. страд. прич. ср. р.

разчленено е производна форма на разчленя (мин. страд. прич. ср. р.).