разчленило

Речник на българския език

1. разчленило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разчленило е производна форма на разчленя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разчленило — мин. деят. св. прич. ср. р.

разчленило е производна форма на разчленя (мин. деят. св. прич. ср. р.).