разчленил

Речник на българския език

1. разчленил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разчленил е производна форма на разчленя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разчленил — мин. деят. св. прич. м. р.

разчленил е производна форма на разчленя (мин. деят. св. прич. м. р.).