разчлени

Речник на българския език

1. разчлени — сег. вр., 3 л., ед. ч.

разчлени е производна форма на разчленя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. разчлени — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

разчлени е производна форма на разчленя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. разчлени — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

разчлени е производна форма на разчленя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. разчлени — повелително наклонение, ед. ч.

разчлени е производна форма на разчленя (повелително наклонение, ед. ч.).