разчленил си

Речник на българския език

1. разчленил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разчленил си е производна форма на разчленя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. разчленил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разчленил си е производна форма на разчленя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).