разчленил е

Речник на българския език

1. разчленил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разчленил е е производна форма на разчленя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разчленил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разчленил е е производна форма на разчленя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).