разтърча

Речник на българския език

разтърча непреходен глагол от свършен вид (тип 178it) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице раз-тър-ча раз-тър-чим
2 лице раз-тър-чиш раз-тър-чи-те
3 лице раз-тър-чи раз-тър-чат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице раз-тър-чах раз-тър-чах-ме
2 лице раз-тър-ча раз-тър-чах-те
3 лице раз-тър-ча раз-тър-ча-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице раз-тър-чах раз-тър-чах-ме
2 лице раз-тър-че-ше раз-тър-чах-те
3 лице раз-тър-че-ше раз-тър-ча-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разтърчал съм разтърчала съм разтърчало съм разтърчали сме
2 лице разтърчал си разтърчала си разтърчало си разтърчали сте
3 лице разтърчал е разтърчала е разтърчало е разтърчали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях разтърчал бях разтърчала бях разтърчало бяхме разтърчали
2 лице беше разтърчал беше разтърчала беше разтърчало бяхте разтърчали
3 лице беше разтърчал беше разтърчала беше разтърчало бяха разтърчали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще разтърча ще разтърчим
2 лице ще разтърчиш ще разтърчите
3 лице ще разтърчи ще разтърчат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм разтърчал ще съм разтърчала ще съм разтърчало ще сме разтърчали
2 лице ще си разтърчал ще си разтърчала ще си разтърчало ще сте разтърчали
3 лице ще е разтърчал ще е разтърчала ще е разтърчало ще са разтърчали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да разтърча щяхме да разтърчим
2 лице щеше да разтърчиш щяхте да разтърчите
3 лице щеше да разтърчи щяха да разтърчат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм разтърчал щях да съм разтърчала щях да съм разтърчало щяхме да сме разтърчали
2 лице щеше да си разтърчал щеше да си разтърчала щеше да си разтърчало щяхте да сте разтърчали
3 лице щеше да е разтърчал щеше да е разтърчала щеше да е разтърчало щяха да са разтърчали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разтърчал съм разтърчала съм разтърчало съм разтърчали сме
2 лице разтърчал си разтърчала си разтърчало си разтърчали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разтърчал съм разтърчала съм разтърчало съм разтърчали сме
2 лице разтърчал си разтърчала си разтърчало си разтърчали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм разтърчал била съм разтърчала било съм разтърчало били сме разтърчали
2 лице бил си разтърчал била си разтърчала било си разтърчало били сте разтърчали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да разтърча щяла съм да разтърча щяло съм да разтърча щели сме да разтърчим
2 лице щял си да разтърчиш щяла си да разтърчиш щяло си да разтърчиш щели сте да разтърчите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм разтърчал щяла съм да съм разтърчала щяло съм да съм разтърчало щели сме да сме разтърчали
2 лице щял си да си разтърчал щяла си да си разтърчала щяло си да си разтърчало щели сте да сте разтърчали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих разтърчал бих разтърчала бих разтърчало бихме разтърчали
2 лице би разтърчал би разтърчала би разтърчало бихте разтърчали
3 лице би разтърчал би разтърчала би разтърчало биха разтърчали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
раз-тър-чи раз-тър-че-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-тър-чал
непълен член раз-тър-ча-лия
пълен член раз-тър-ча-ли-ят
женски род раз-тър-ча-ла
членувано раз-тър-ча-ла-та
среден род раз-тър-ча-ло
членувано раз-тър-ча-ло-то
множествено число раз-тър-ча-ли
членувано раз-тър-ча-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-тър-чал
женски род раз-тър-ча-ла
среден род раз-тър-ча-ло
множествено число раз-тър-ча-ли