разтърчало е

Речник на българския език

1. разтърчало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разтърчало е е производна форма на разтърча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разтърчало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разтърчало е е производна форма на разтърча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разтърчало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разтърчало е е производна форма на разтърча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).