разтърчала

Речник на българския език

1. разтърчала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разтърчала е производна форма на разтърча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. разтърчала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разтърчала е производна форма на разтърча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. разтърчала — мин. деят. св. прич. ж. р.

разтърчала е производна форма на разтърча (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. разтърчала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

разтърчала е производна форма на разтърча (мин. деят. несв. прич. ж. р.).