разтърчаха

Речник на българския език

1. разтърчаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

разтърчаха е производна форма на разтърча (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. разтърчаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

разтърчаха е производна форма на разтърча (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).